"Нека храната
бъде твое лекарство
и лекарството твоя храна."
(Хипократ)

Увод

Съвременният човек отхвърля като досадни всякакви „постулати”, особено тези как да живеем и как да се храним всяка минута в рамки, осигуряващи ни здраве и дълъг живот. А когато почувстваме признаците на напредващата възраст или болестта, се успокояваме  с безкрайните възможности на съвременната медицина. Но вече за да лекуваме последствията, а не причините.
Плеяда световни учени разработиха и прилагат различни диети, гарантиращи бързо и ефикасно отслабване.

На пазара може да се намерят много и  разнообразни препарати за отслабване – фармацевтични препарати и такива на билкова основа. Най-напреднали в това отношение са САЩ. И едновременно с това те са най-много страдащата от затлъстяване нация. Епидемията на затлъстяването се разпространява по целия свят. Тя върви правопропорционално на развитието на цивилизацията.

2000 г.: Световната здравна организация обявява затлъстяването като глобална епидемия и основен риск за здравето на човека.

2006 г.: Световната здравна организация обявява, че броят на хората на планетата, страдащи от затлъстяване са 400 000 000 с прогноза до 2015 г. бр. Им да нарасне до 700 000 000 .

Най-развитата индустриална страна в света – САЩ, има население, две трети от което страда от затлъстяване. То се превръща в сериозен проблем и в държавите от Централна Европа, Канада и Австралия. Епидемията плъзва и в богатите на петрол страни в Персийския залив, в Централна и Южна Америка.

Проблемът има преди всичко здравен аспект, но той е свързан и със сериозни икономически последствия – изключително завишени разходи за лечение, намаляване или загуба на трудоспособност.

В моделът на заболеваемостта на населението в света, включително и в България се наблюдава съществена промяна през втората половина на 20-ти век. Установяват се значителни промени в храненето и начина на живот, които допринесоха за увеличаване ръстта на  заболявания като коронарна болест на сърцето, хипертонична болест, мозъчен инсулт, някои ракови заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, остеопороза, кариес. Българите са увеличили общо консумацията на мазнини, до 45% от енергийната стойност на храната; като е  увеличен приема на наситени мастни киселини, свързан главно с повишена консумация на червени меса (свинско, телешко, говеждо, овче и др.) и месни продукти, произведени от тях; повишена е  консумацията на растителни мазнини, източници на полиненаситени мастни киселини (ПНМК), увеличена е  консумацията на маргарини и продукти, съдържащи хидрогенирани масла, източници на транс-мастни киселини;  ниска консумация на риба ; нисък прием на сурови плодове и пресни зеленчуци през зимата и пролетта; увеличено потребление на готварска сол; увеличено потребление на хлебни и тестени изделия от бели брашна;  висока консумацията на захар, захарни и сладкарски изделия от подрастващите. Към всичко това трябва да прибавим и друг фактор - ниската физическа активност.

Според 11 международна класация на Световната здравна организация, през последните десетилетия България поддържа висока смъртност, като е на едно от първите места в света по отношение смъртността от мозъчен инсулт. В храните попадат биологични, химични и радиоактивни замърсители и други опасни за здравето ни вещества, в резултат на замърсяването на околната среда от индустриалните предприятия и транспорта, а също и при неспазване изискванията на добрата селскостопанска и производствена практика:  тежки метали (олово, кадмий, живак), пестицидни остатъци, нитрати, микотоксини. Една част от нашите производители показват небрежност. Също така много хора у нас нямат възможност да си осигурят здравословни храни по финансови и други причини. Всичко това изисква изработването на  специални стратегии с цел да се увеличават възможностите на цялото население за достъп до здравословни храни.

Освен това една част от производителите и търговците на хранителни продукти  у нас  неохотно работят по въпросите, свързани с поемане на пълната отговорност за осигуряване на безопасността на произвежданите и предлаганите от тях храни, съгласно новия Закон за храните. Всичко това налага извършването на огромни промени и в системата за контрол на качеството и безопасността на храните.

В нашата страна много експерти са участвали в разработването на Националния план за действие „ХРАНИ И ХРАНЕНЕ” 2005 – 2010. Направен е  обстоен анализ на хранителната ситуация в България. Целите на този план са свързани преди всичко с извършване на сериозни промени в националния хранителен модел на България за да се  намали риска от: хронични заболявания  (да се снижи заболеваемостта и смъртността от редица неинфекциозни болести , сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, захарен диабет,  някои видове рак и др., свързани с храненето); рискът за здравето, свързан със замърсители и добавки в храните; устойчивото осигуряване на храни,  допринасящи за един наистина здравословен модел на хранене. Само чрез прилагането на единна национална политика по отношение на безопасността на храните и храненето, могат да се намалят тежестта на здравните проблеми и заболяванията, свързани с храните и храненето, както и да се намалят разходите и загубите за обществото, предизвикани от тях.

Децата у нас масово страдат от затлъстяване. Това сочат данните от профилактичните прегледи на подрастващите през изминалата година 2010 г., представени от Министерството на здравеопазването. Най-сериозен е проблемът при учениците в седми клас. В тази възраст 34,8 на сто от децата са с наднормено тегло. Според данните 16,3 на сто от първокласниците също страдат от затлъстяване. По-големите младежи също са жертва на неправилното хранене според статистиката. При десетокласниците процентът на децата с наднормено тегло е 24,7, Основните причини за това са в начина на хранене. През зимата и пролетта например българинът традиционно консумира малко плодове, зеленчуци, риба, но за сметка на това в менюто му присъстват в големи количества месо и храни с много сол и захар.

Във века на "кока-кола" - културата и хапването на крак проблемите със затлъстяването, особено при децата, стават все по-сериозни. Ако  за това не се говори, подрастващите с наднормено тегло ще продължават да се увеличават, а последиците за тяхното здраве ще стават все по-опасни. В даден момент затлъстяването ще се превърне в  “бомба със закъснител”. Правилното и здравословно хранене трябва да се възпитава от най-ранна детска възраст. Най-важна роля в този процес играе семейството. Защото родители, които са с наднормено тегло и имат нездравословни хранителни навици, няма как да възпитат децата си да се хранят правилно. И те също затлъстяват. Ниската физическа активност, агресивната реклама на нездравословни храни от всички електронни медии, насочена директно към подрастващите и младите хора, бедността и невежеството, също са основни причини децата в нашата страна да израстват дебели и болни. Представете си, ако отидете на гости в България в семейство с малко дете и му занесете като подарък килогром портокали или банани вместо чипс и шоколад - детето със сигурност ще ви погледне накриво или ще ви намрази. Защото такъв е бил години наред “традиционния” подарък за дете у нас. А колко пъти майката като прибира вечер гладното си дете от детската градина го води да му купи пица. Защо? Защото детето отказва да изяде предложения му преди това плод. Тук е мястото да отбележа, че много от установените семейни традиции се промениха. Майките не разполагат с достатъчно време за приготвяне на домашна храна поради служебните си ангажименти, занимания със спорт, развлечения и все по-често са принудени да прибягват до полуготовите храни.

****************

Twitter